Page 37 - final

Basic HTML Version

Това не е вярно. Да, съгласно сеизмичното
райониране на България София е в район с IX степен
на сеизмичност, но не по скапата на Рихтер, а по XII-
степенната скала на Медведев-Шпонхойер-Карник
(съкратено MSK). Земетресение, означено с М6.4,
означава магнитуд 6.4 по Рихтер. Земетресенията по
скалата MSK се определят с „римски” цифри от I до XII.
Тази римска цифра определя т.нар. „интензив¬ност“
на земетръса. Ползването на римски цифри не е
случайно, тъй като по скалата MSK се ползват само
цели числа. Двете скали са напълно независими, тъй
като ползват различни показатели за квалифициране
на земетръса. Земетръс с 9-а степен по Рихтер НЕ Е
земетръс с IX степен интензивност по MSK. Логичен
е въпросът: „А колко е?”. Вероятно земетръс с
интен¬зивност IX по MSK е приблизително с магнитуд
М7.2 -М7.3 по Рихтер. Даденото тук райониране е
съгласно двата последни нормативни документа за
антисеизмично строителство - от 1987 и 2007 г.
Заблуда 3: Какво са епицентър и хипоцентър
Често се чува от екрана или четем във вестника,
че „епицентърът на земетресението е на (примерно)
30 километра под земята.” Под земята се намира
„огнището” на земетресението, наречено още
„хипо¬центьр”. Епицентърът е проекцията на
хипоцентъра върху земната повърхност, т.е. правилно
е да се каже, че „епицентърът е в района на гр. С“ или
„хипоцентърът е бил на . . . километра под земята“.
Заблуда 4: Какво точно означава „осигуряване на
сградата или съоръжението за IX степен по MSK“
Оставам с впечатлението, че хората считат, че
„сеизмично устойчива“ е такава сграда, която оста¬ва
след „проектното земетресение“ (т.е. това, което
съответства на сеизмичното райониране) такава,
ка¬квато е била и преди това, и съответно няма да
има никакви пукнатини или повреди. Достатъчно е да
се цитира какво означава напр. IX степен по MSK, така
както е формулирана от авторите на скалата: „Има
значителни повреди и в специално проектираните за
земетръс конструкции!“. Казано с други думи, може
да се очакват повреди както в сгради, проектирани и
построени след 1987г. , условно наречени тук „нови“,
така и в „стари“ сгради. Както се отбеляза по-горе,
от 1987 г. датира предпоследният правилник за про-
ектиране на сгради и съоръжения срещу земетръс,
който е доста строг и консервативен. Тогава какво
е „сеизмично осигуряване“? Основната задача при
проектирането е конструкцията на сградата или
съоръжението да остане годна за експлоатация и
след земетресението. Може би ще бъде необходим
ремонт. Освен това да бъде запазен животът на
оби¬тателите или ползвателите. Това, разбира се,
зависи и от адекватната реакция на хората по време и
след земетръса. Но тази реакция е тема на друг анализ.
Заблуда 5:„Аз живея в масивна къща със
стоманобетонни плочи и тухлени стени“
Съгласно съвременната теория за антисеизмичното
проектиране, както и на основата на опита от
минали земетресения, тухлените зидове се считат за
елементи, поемащи сеизмично въздействие само ако
са обрамчени по периферията си с вертикални колони
и хоризонтални пояси или греди. Според мен обаче
това все още не означава с пълна сигурност, че ако
липсват колони и пояси, сградата ще е обре¬чена при
проектно земетресение. Ако зидовете са изпълнени
от плътни тухли (не от „четворки“), фугите са
добре изпълнени с варо-циментов разтвор, ако са
измазани и защитени от атмосферни влияния при
експлоатацията си, то е възможно такъв зид да пое¬ме
сеизмично въздействие.
Заблуда 6: Кое е по-сеизмично устойчиво -
„старото“ или „новото“ строителство
Такава анкета със случайни граждани на
улицата беше излъчена по БНТ пак по повод на
станал земетръс. Резултатът, както и очаквах, бе в
полза на „старото“ строителство. За това, какво се
разбира тук под „старо“ и „ново“ строителство, виж
по-горе. Считам, че еднозначен отговор на такъв
въпрос трудно може да бъде даден, защото и двата
„вида“ си имат както плюсове, така и минуси. Това
подкрепям с някои примери по-долу. Твърди се,
че „старите“ едропанелни сгради са надеждни при
земетръс, защото са „по-гъвкави“. Може би. Аз считам,
че тези сгради имат един друг много съществен
плюс - еднакви етажи и стоманобетонни шайби от
панели, преминаващи по цялата височина. Основни
правила за по-голяма надеждност са равномерното
раз¬пределение на маси и коравини в план, липсата
на разчленени в план форми на сградата, директното
предаване на въздействията и др. (За справка виж
35