Basic HTML Version
32
33
включени в групата за събаряне. Собствениците
на останалите повредени от земетресението
сгради, масово запълват пукнатините в
тухлените зидове с полууретанова пяна, после
ги замазват и смятат, че сградата е здрава. А
това съвсем не е вярно. И не само, че не е вярно,
но е и съвсем погрешно. Защото, скритите под
замазката пукнатини скриват слабите места
в сградата. Сиреч, възстановяването по този
начин на засегнати от земетресението сгради
води до следното:
Първо – сградата е по-слаба отколкото е
била.
Второ – сградата не може да покаже вече
на никого къде е по-слаба.
Трето – поради горепосочените причини,
реакциите на такава сграда при следващи
земетресения са с по-висока степен на риск
и мерките за нейното усилване ще бъдат
изключително затруднени.
Конференцията беше ценна с това, че на
нея бе споделен японския опит не само за
мерките, които държавата предприема за
отстраняване на щетите след земетресения,
но и за предварителната превантивна работа,
която извършва в тази насока. Поради това,
че Япония е район с висок сеизмичен хазарт,
правителството е разработило система за
стимулиране усилването на сградите. Тук всички
са в предварителна готовност да посрещнат
бедствия отподобен характер, защототежките
земетресения в района не са рядкост.
Същото важи и за България, защото и тук е
имало и ще има тежки земетресения, разбира се,
много по-редки, отколкото в Япония. В България
е било регистрирано най-силното земетресение
за територията на Европа – земетресението в
Кресна. Така че, ние трябва да си знаем, че има
голяма вероятност от тежки земетресения и
при нас. Но българските сгради са доста по-
неосигурени от японските на тема сеизмично
поведение. Наложително е държавата да
започне изготвяне на стратегия за действие
при такива ситуации.
Категорично твърдя,
че в момента сме на кота нула на тая тема,
а
съществуващата
междуведомствена
комисия, която се занимава с тия въпроси,
не е подготвена за такива случаи.
Защото в
подобен държавен орган задължително трябва
да бъдат включени експерти по сеизмичност,
каквито в нашата комисия не са поканени за
участие.
На конференцията в Перник бяха дадени няколко
много хубави примера от японската практика
как се обследват сградите след земетресение,
какви формуляри имат подготвени за тези
обследвания, за да се осигури еднаквост в
оценките на експертите. Там при оценката след
земетресение, всички сгради се категоризират,
като им се слагат специални знаци в различен
цвят – зелен, жълт и червен, които показват
степента на сигурност на всяка постройка.
Зеленият цвят е с надпис: „Годна за обитаване”,
жълтият цвят е с надпис: „ Несигурна за
обитаване, има нужда от усилване”, а червеният
надпис гласи: „Не е сигурна за обитаване”.
При обследването в района на Перник, ние
инженерите от РК на КИИП-София град, които
участвахме като доброволци, се опитахме
да наложим тази практика. За съжаление,
тя не беше възприета от МРРБ. Защото
управляващите решиха, че те знаят по-
добре от специалистите какво да правят при
земетресения. Един абсурд, който за нас няма
логично обяснение.
Какво направихме самостоятелно ние като
специалисти?
Първо
, изпратихме за две
седмици работни екипи от инженери доброволци
– членове на КИИП – София град , които
работиха безплатно. Бяха избирани опитни
хора, само с правоспособност на технически
контрол по част конструктивна. Такива
професионалисти оценяваха състоянието на
конструкциите на сградите.
Второ
, изготвихме
специални формуляри с единни критерии за
оценка на щетите от земетресението. Само
нашите работни групи и инженерите от
Кюстендилската регионална колегия на КИИП,
които също участваха в огледите, ползваха
тези формуляри за оценка на сградата, за да се
работи професионално по единни критерии. Във
формулярите сградите бяха категоризирани в
няколко вида:
Първи вид:
сгради, които отговарят
на съвременните изисквания за сеизмично
инженерство в съответствие с действащите
в момента у нас нормативи за проектиране на
сгради и съоръжения в земетръсни райони. Те
са частично съобразени с еврокодовете , които
вече са валидни и у нас, но има тригодишен
период до пълното им задължително въвеждане,
който все още тече.
Втори вид:
сгради, годни за временно
ползване, които задължително се нуждаят от
допълнително усилване.
Трети вид:
сгради, които подлежат на
задължително събаряне. Те бяха разделени на
два подвида. Първи подвид - такива, които не са
годни за временно ползване, но могат да бъдат
спасени с едно усилване. Втори подвид - такива,
които не могат да бъдат подсилени и подлежат
на разрушаване.
Доброволческата група от инженери
експерти отКИИП работихме по формулярите
с единни критерии, които съставихме, въз
основа на високо професионални изисквания.
Организацията на нашата работа като
професионалисти, представители на КИИП,
включваше след огледа и оценката по
единните критерии да изготвим експертиза
за проверената сграда или апартамент, която
предавахме на община Перник, за да я предостави
на собственика на сградата.
Това наше експертно предложение за
ефективна работа чрез попълване на формуляри
с единни критерии за оценка, за съжаление не бе
въведено като задължително изискване отМРРБ.
Защото имаше и платени групи от специалисти,
организирани от община Перник, които не
оценяваха по критериите от формулярите.
Вследствие на което, за едни и същи повреди в
едни и същи сгради, различни екипи проверяващи
даваха различни оценки за състоянието на
сградата. Едни и същи пукнатини бяха оценявани
от едни проверяващи като безопасни , а от други
като много опасни.
Наблюдаваха се и други пропуски в
дейността на държавата и общината
, което
тема с продължение
Земетресенията