Basic HTML Version
премествания, завъртания и др. За да се изравни напрежението на положението на товара в ръба
на асфалтовата настилка с това, което според норматива е 50 см от ръба, те са направени
изчисления чрез метода на крайните елементи и са доказали, че дебелината на настилката трябва
да бъде увеличена обикновено с две проектни класи.
На конференцията в отделни панели бяха разгледани проблемите на безопасността на пътното
движение и строителството и поддържането на пътищата. Заключителният панел бе воден от
инж. Павел Диковски, съпредседател на Сдружението на пътните инженери консултанти в България.
Шестата национална конференция по пътищата прие общ документ с препоръки по обсъжданите
теми.
МИНИСТЪРЪТ НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЙСКА:
„Предлагаме националното съфинансиране за транспортни проекти 2014-2020 г. да достигне
до 50%.”
В словото си при откриването на Шестата национална конференция по пътищата
министърът на регионалното развитие Десислава Терзийска обяви становището на МРРБ
през програмния период 2014-2020 г. националното съфинансиране за транспортни проекти да
достигне до 50%.
„Заедно с министъра на транспорта Данаил Папазов внесохме предложение в Министерския
съвет, с което да се осигури възможност за предоставяне на до 50% национално съфинансиране
за приоритетните пътни и жп проекти по ОП "Транспорт"
през новия програмен период.
Средствата могат да бъдат осигурени от държавния бюджет или със заемни средства от
ЕИБ
.
Решението по въпроса се очаква.
Подготвя се план за спешни ремонти на участъци из цялата страна, които да започнат през
пролетта на
2014 г.
Около 100 са мостовете в лошо състояние – проучвания за тях ще бъдат
направени през
2014 г.
За тези с най-належащ ремонт ще се търси финансиране.
През октомври завършват проверките по области за готовността за зимно поддържане.
Предвидени са
3.5 млн. лв.
за изкърпване на дупки и освежаване на маркировката преди зимния
сезон.
За зимно поддържане през този сезон са заложени
60 млн. лв.
”
ИФ
Освен това пешеходецът трябва дълго да обикаля по целия кръг, докато стигне до желаната
посока. Неудобство за големите кръгови кръстовища е и това, че за тях е нужно да се отчуждава
по-голяма територия. Големината на едно кръгово кръстовище зависи и от местоположението му
- има разлика между кръговите в града и кръговите извън града. Тези извън града са по-големи, по-
широки и по-бързи, там няма пешеходци и скоростта, с която превозните средства могат да се
движат в тях е по-висока от тази в градовете.
Използването на светофарите при кръговите кръстовища също е специфичен момент. Това
става, когато кръговото "не работи" за някои посоки - например при леви завои или когато има
много пешеходци, особено ученици и деца, които специално трябва да бъдат пазени и тази роля
играе светофарът.
Д-р инж. Борислав Христов, бивш асистент в катедра "Пътища" на УАСГ, а в момента
главен асистент в Техническия университет в Дрезден
, презентира темата
„Площни криви
и проходимост в кръгови кръстовища”
. От свое име и от името на проф. Фромут Велнер той
представи и "Изследване на натоварването на пътните настилки при малки кръгови кръстовища".
Първата тема на инж. Христов бе „Изследване на проходимостта в кръгови кръстовища с
помощта на площни криви”.
Той изтъкна една неправилна, според него, дефиниция в нормативните документи. Там са
обозначени траектории, което не е съвсем правилно, защото траекторията е само една крива
линия, която описва като ос къде би минало превозното средство. По-правилното е площни криви,
чиято дефиниция е площта, която заема дадено превозно средство при преминаването му през
хоризонтална крива. Дали са достатъчно широки входовете и изходите на едно кръгово кръстовище в
самия кръг се определя именно чрез тези площни криви и те са обикновено за най-неблагоприятните
случаи - единият - на седлови влекач, а другият- на автовлак. Изследвано е било дали тези превозни
средства могат да минат безопасно с определена скорост без спиране, без да застъпят десния
бордюр на бордюрните криви при входовете и изходите, респективно ръба на настилката, и дали в
кръга има достатъчна ширина да преминат по платното. Данните от изследването са показали, че
задните оси на тежките автомобили винаги застъпват вътрешния кръг.
В лекцията си
инж. Христов
очерта напреженията и недостатъците на такъв вид конструкция. С
площните криви той показа, че задната ос и задните колела на тежкотоварните превозни средства
преминават през бордюра, което предизвиква повреди по кръстовищата.
Втората тема, по която говори инж. Христов, подготвена в екип с проф. д-р инж. Фромут
Велнер, засягаше натоварването на кръговите кръстовища.
В момента за намаляване скоростта на леките автомобили в тях се използва повдигането с
бордюр на вътрешната окръжност, за да могат автомобилите да минават само по асфалтовата
част. Но редовното преминаване на тежкотоварните автомобили през паважната конструкция и
главно през бордюра предизвиква много големи напрежения в ръба на асфалтовата настилка към
вътрешния кръг. При тези големи напрежения се появяват пукнатини и не може да се постигне
дълготрайност на пътя. Затова инж. Велнер и инж. Христов доказват, че е предимство кръговото
кръстовище да се изпълни без разделяне на външен и вътрешен кръг и с една настилка - асфалтова,
а по-добре да бъде и бетонова. Те твърдят, че ако има нужда от вътрешен кръг, по-добре е да
се използват дюбели и анкери за снадките на бетоновите плочи. Натоварването в паважната
настилка е толкова силно, че предизвиква най-различни деформации - хоризонтални, вертикални,
Министър на регионалното развитие - Десислава Терзийска
КОНФЕРЕНЦИИ
КОНФЕРЕНЦИИ
44
45