Basic HTML Version
11
огъване и на срязване на бетонните и зиданите
елементи могат да се приемат, че са равни
на половината от съответната коравина на
ненапуканите елементи.....”. Според водещите
специалисти у нас, тук следва да се включват и
стоманобетонните елементи. Обаче в самия код
никъде не е казано такова нещо.
По този начин се създават условия за различно
тълкуване на споменатия текст.
Оттам са възможни и чудовищни разлики
в проектите. Много често меродавни за
проектирането на високите сгради са проверките
на деформативността /гранично състояние
за ограничаване на повредите/ и особено
проверките за Р-делта ефекти. Там, където
проверката за Р-делта ефекти е меродавна
излиза, че сградата трябва да се проектира с
около два пъти по-голяма коравина от същата
сграда, проектирана по досега действащите
норми у нас!!! А един готов проект подлежи на
проверка и контрол на няколко нива –технически
контрол по част Конструктивна, контрол от
консултантската фирма за изготвяне на доклада
за съответствие, и нерядко – от независими
експерти, наети от Инвеститора. Поне последните
ще са задължени да тълкуват този текст буквално
– с цел да снижат разходите по строителството
на сградата. Възниква въпросът – как и на каква
база тези групи от специалисти ще постигнат
съгласие по тълкуването на споменатия текст???
Да не говорим, че ако има известен смисъл
в приравняване на динамичното реагиране
на бетонните и на зиданите конструкции, то
за приравняване поведението на зиданите и
стоманобетонните конструкции няма никакъв
разумен довод, или поне авторът не може да
открие такъв.
Още един проблем от изключителна важност
– коефициенти за поведение на сглобяеми ст.б.
конструкции – при запънати колони и ставна
връзка между покривните греди и колоната –
масов случай в българската строителна практика.
В т. 5.11.1.4.(1) за тези коефициенти е въведен
допълнителен редукционен фактор -.Кр, който
може да бъде приет 1.0 или 0.5 – в зависимост
от това, по какъв начин ще бъдат изтълкувани
няколко неясни изисквания за съединенията.
Да не говорим, че т. 5.11.1.4.(2), която с голяма
вероятност препоръчва коефициент на поведение
1.5 – за споменатите често прилагани у нас сгради,
противоречи на т.5.2.2 – видове конструкции и
коефициенти на поведение. Противоречието се
крие във факта, че рядко при прилаганите у нас
системи стойността на нормализираната осова
сила превишава 0.3, а в този случай системата
не се счита за обърнато махало - със съответния
й коефициент на поведение q = 1.5. Възниква
въпросът – защо за най-масовите сглобяеми
сгради не е даден директно коефициентът
на поведение, а проблемът е предоставен на
проектантите, прилагащи ЕUROCODE – за
тълкувания и спорове???
И като демонстрация - само една грешка -
т.6.5.5(5). гласи „За болтови съединения, работещи
на срязване изчислителната носимоспособност
на срязване на болтовете трябва да е по-голяма
от 1.2 пъти изчислителната носимоспособност”.
Ха, кажете как да го разбираме това??? Хората,
които се занимават отдавна ще отговорят, че става
1 / 2012
№
позиция