нж. Свилен Димитров, председател на КИИП – Пловдив:
Над 70% от строителния бизнес е в сивата икономика

-Инж. Димитров, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) – Регионална колегия - Пловдив отбеляза своята пета годишнина. Какви изводи могат да бъдат направени след този период от време?
-За пет години КИИП оправда  съществуването си. Запознати сте със съмненията, които имаше в нашата професионална общност дали КИИП няма да бъде поредната казионна, безсмислена професионална организация. Когато КИИП и Камарата на архитектите в България (КАБ) бяха създадени, голяма част от колегията не виждаше заложената перспектива. Държавата прехвърли функции, изпълнявани дотогава от нея, към съсловните организации на инженерите и архитектите. Все пак остави достатъчно пространство, за да може КИИП на практика да регулира упражняването на проектантската професия.
За съжаление, камарите бяха създадени в момент, когато общността ни беше раздробена. Трудността, която и сега е актуална, бе не само в обединяването на отделните проектантски бюра, а и в това да убедим проектантите, че КИИП ще я има. Ние сме партньори на държавата. Хубавото през тези години е, че успяхме да реализираме международни контакти. Членове сме на европейската асоциация на инженерите. Камарата доказа необходимостта си и реализира част от очакванията си.
Проблемите са свързани със сегашния статут на проектанта. В голямата си част ние сме солови играчи. Откровено го заявявам, че изключително ни пречи сегашното състояние на строителния бизнес. Огромната част – над 70 % от строителния бизнес е в сивия сектор на икономиката. Проектантите сме част от сектора – с нас започва инвестиционния процес. Това ни дава някои предимства от финансово естество, без да е перспективата за развитие. Сериозният проектант няма нужда от този обществен статус. Мисля, че много колеги вече го осъзнаха.
Надявам се, че както цялата ни икономиката, така и строителният бранш с течение на годините ще се излекува. Капиталите с ясен и неясен произход ще си намерят мястото и ще се въведат ясни европейски правила, така както е в цял свят
Камарата вече трябва да е подготвена за въвеждането на тези нормативи, за да бъде в услуга на членовете си и на останалата част от партньорите ни в инвестиционния процес. Заради психологията от последните 15 г., ние не можахме да реализираме поставени със закона функции на камарата: регистрация на договорите, спазването на цените в проектирането. Всеки, който е в бранша знае, че проектантите работят от два лева до 20 лв. Нека пазарът да регулира, но не може нашият хонорар да струва колкото плочката на квадратен метър. Така не става. Много спекулации има, че проектантите вдигнали цената на строителството. Това е несериозно.
Аз искам да бъда съвсем откровен. Когато се работи при такива параметри, не може да се даде качествена продукция. Не че колегите ми нямат квалификация и потенциал. Този процес е взаимен. Инвеститорът не иска да плаща, защото и на него не му трябва проектът да бъде изпълнен. И в крайна сметка – така става. Въпреки това се намират начини строежът да бъде узаконен. Инвеститорът казва „проектът ми трябва само за строително разрешение”. Това отношение рефлектира върху цената на труда, а оттам – и като отношение към работата. Един порочен кръг, който не е в интерес на обществото.
-Това ли ще бъдат част от предложенията, които ще направи Камарата като промени в закона?
-Веднага след последната промени в Закона за камарите, които са неудачни, беше създадена специална работна група към управителния съвет в София. Не става дума, че са накърняват интересите на проектантите. Те са в ущърб на потребителите на нашия труд. Промените бяха приети, за да удовлетворят интересите до голяма степен на част от участниците в инвестиционния процес. Казвам го, а на който не му харесва, да каже, че не е така. Нашите предложения са свързани с изчистване на слабите страни в закона, който е изключително либерален, дори в неговия първоначален вариант от 2003г. Без критерии се дава правоспособност. Ако имате диплома за инженер, вие ставате проектант с ограничена проектантска правоспособност. След 18 месеца или малко повече, ако сте бакалавър, получавате пълна проектантска правоспособност. Никъде го няма това нещо. Инженерът, завършвайки висшето си образование, получава една обща теоретическа подготовка и почти никаква практическа. Проектант не се става, завършвайки университет. Това не е обидно. Проектантската професия е занаят. Трябва да се чиракува едно известно време. Ние предлагаме проектантска правоспособност да се дава в три степени, с определени критерии. Всъщност няма значение колко ще бъдат степените. Важното е да има критерии, които липсват в момента. Без подготовка и опит, младият колега може да сгреши. Това представлява опасност за потребителите на нашия продукт.
Другото предложение е свързано със случаите на временно откъсване от проектантската професия. Ние искаме да гарантираме, че с проектиране ще се занимават квалифицирани лица. В този смисъл, след като се вземе правоспособност, законът да даде право на камарата за периодично доказване на квалификацията – на три години, на пет години. Това е практика в цял свят. Както е в момента – ние дадохме правоспособност на лица, които са били действащи проектанти преди 20-30г. Според закона, ние не можем да им откажем.
Третият въпрос е свързан с проектантските бюра. Опираме се върху основния текст в Закона за устройство на територията (ЗУТ), според който проектантът е физическо или юридическо лице, в чийто състав влизат колеги с правоспособност. Това са тези юридически лица, към които имаме малко по-високи професионални изисквания: да бъдат регистрирани с дейност проектиране, да бъдат ръководени от проектант с пълна правоспособност. Собствеността не ни интересува.
Третото изискване, е в състава на фирмата да не фигурират лица, които упражняват други строителни дейности. Не може четири часа да си проектант и после четири часа да си някъде технически ръководител на обект. Така ще избегнем конфликта на интереси.
-Докъде стигна в момента тази инициатива на камарата за промени в законодателството?
-Отделихме достатъчно време, за да обсъждаме предложенията с колегите от Камара на строителите и браншовата организация на архитектите, с експерти от ресорното министерство. По принцип поправките са приети. Сега само трябва да се внесат в Народното събрание. Предполагам, че до края на мандата на този парламент това ще стане, но се съмнявам дали ще успеят народните представители да ги одобрят.