Важна задача на проектантите при реализацията на един проект е съобразяването с предназначението на строежа, неговото местоположението и връзката с останалите строежи и околното пространство, а така също и връзката с останалата техническа инфраструктура вкл. транспортна инфраструктура, водоснабдяване и канализационна мрежа, топло и газоснабдяване, електроснабдяване на обекта и др.

Същевременно самоцелното разглеждане на един строеж от гледна точка на това, че същият е само архитектура и конструкции е архаично и не отговаря на действителността, а практически ни връща в минало. Дори и тогава, древните наши предци ясно са съзнавали, необходимостта избраното място за изграждане на строежа да отговаря на определени условия – най-малкото това е връзка с водоизточник, лесно снабдяване с материали за отопление и пътна връзка с другите селища и условия за поминък.

От посоченото по-горе може определено да следва изводът, че всеки строеж е здраво свързан с околната среда и реално не е в състояние да съществува самостоятелно. Всички опити, които се извършват в последно време от специалисти разглеждащи процеса на проектиране и строителство „под маската”, че това намалява административната тежест автоматично може да доведе до пълен хаос в инвестиционния процес и появата на множество строежи, чиято съдба е предварително предопределена и само са усвоени финансови средства. Разбира се всеки участник в строителния процес у нас може да посочи такива примери.

Особено опасни напоследък са опитите на някои среди, свързани със строителния процес, да се дава разрешение за строеж въз основа на обосновки и предложения за изпълнение на строежи на базата на архитектурен проект /евентуално и съвсем в краен случай на конструктивен проект/, като се игнорира всичко останало. Същевременно се правят опити такива предложения да са законодателно закрепени в Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Тези съвременни „идеи” се обосновават с намаляване на административната тежест и чуждестранния опит, примерно в Балканските страни и Република Македония. В действителност това не може да отговаря на нормите, защото Европейското законодателство много ясно задава рамката и изискванията по отношение на целия процес на строителството – при всеки строеж е необходимо да се осъществи оценка на въздействието върху околната среда, връзката му с техническата инфраструктура. Възможностите за реализация на обекта започват от момента на оценка на мястото, където ще се осъществява - геологията и релефа, съответната инфраструктура, свързването с подробния устройствен план в дадения район и др. Трябва да се обърне внимание, че при усвояване на нови терени е наложително изграждането на цялостна инфраструктура, съобразена с устройствените планове. При изпълнение на даден проект за определена сграда е необходимо да се отчитат и коефициентите за интензивност на застрояването, осигуряването на зелени площи, пешеходни зони, места за почивка и отдих, детски площадки, зони за паркиране и т.н.

Въз основа на всичко посочено до тук се определя необходимостта предложенията за промени в нормативните актове и ЗУТ да се обсъждат от всички участници в строителния процес – Камара на строителите в България, Камара на инженерите в инвестиционното проектиране, Камара на архитектите в България, Съюза на архитектите в България, Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти, за да се получи ефективно действаща и отговаряща на обществения интерес и съвременните изисквания нормативна база.

Инж. Иван Каралеев

28.08.2017Г.