На инженерите принадлежи главната заслуга за създаване на техническата цивилизация на Земята. Именно те, инженерите,  са събирали и анализирали знанията трупани от човечеството и са създали на тази база новите технологии, съоръжения, машини. Според тълковния речник  думата инженер произлиза от латинската дума ingenium което значи способност, изобретателност.

Значението на инженерната дейност в заобикалящия ни свят е трудно да се оцени. Всичко сътворено от човека, което ни заобикаля, отначало е било измислено и проектирано от инженери, след това  по този проект е било построено или произведено под ръководството на инженери и накрая, под ръководството на инженери се експлоатира, ремонтира и модернизира. За строителство на нови здания и съоръжения, за изработването на съвременни машини, предмети за бита и продукти за поддържане на живота, инженери от различни области на науката и техниката извършват проектни и конструкторски работи, които са основа за внедряване на иновациите. Така или иначе днес може да се каже, че инженерът е този, който използва теоретическите си знания и практически опит за решаване на конкретни проектни задачи.

Витрувий, знаменитият автор на мисълта „архитектурата = здравина +практичност + красота”, е бил не само създател на множество красиви здания в древен Рим, но е проектирал системи за повдигане и пренасяне на вода, системи за използване на възобновяеми източници, каквито са термалните извори, системи за отопление с топъл въздух. Достатъчно дълго архитектурата, строителството, инженерните изчисления, изобретенията и управлението на машините и механизмите са  били неразривно свързани и са стояли в основата на  задължителните елементи на знанието на разностранния професионалист. Някъде през годините полето на знанието в тази област се е разширило толкова много, че не е било по силите на един човек да го владее. Започнали да се определят като инженери хората, които са управлявали военните машини и са изграждали военните съоръжения, а някъде в шестнадесети век се е появило названието „цивилен инженер“.

Защо ви занимавам с това предисловие? Защото днес се ражда една нова философия, философия за  разделяне на архитектурата от инженерните специалности, които са заети в инвестиционното проектиране. Философия, която се изгражда върху някои истини, но и върху полуистини и митове. Днес това е философия, утре ще се превърне в политика, а след това, може би, в  далавера.

Истина е, че обществото има нужда от намаляване на административната тежест, от облекчаване на процедурите за издаване на разрешение за строеж (РС). Назряла е необходимостта от ново законодателство за устройство на териториите, за инвестиционното проектиране и строителството.

Истина е, че Законът за устройство на територията (ЗУТ) е стар, тромав и тежък за ползване закон, с много промени  и с много възможности за тълкувания.  Но макар и тромав той все пак работи. Причината за неговата тромавост и тежки процедури не е основно в текстовете му, а в неправилното му прилагане. За никого не тайна, че всяка община си има свой ЗУТ. Но основното е  в липсата на контрол по прилагането на ЗУТ. Това е обща болест на нашето общество – закони има, но липсва контрол по спазването им.

Полуистина е обаче, че този закон е по подобие на съветски закон. Обидно е за създателите му.

Полуистина е, че за издаване на разрешение за строеж за сграда 2000 кв.м. са необходими една камара дебели папки.

Полуистина е, че частите на проекта, които се изискват за РС не са свързани със строителството.

Полуистина е, че проектантите правят проекти, които не се изпълняват. Последното ме води до въпроса – а защо се правят проекти, които не се изпълняват? Отговорът е прост - Защото Възложителите или предприемачите знаят предварително, че това за което си мечтаят да построят не се вписва в предписанията на устройствените планове и изискванията на ЗУТ. Затова се започва да се строи едно, а се предава за експлоатация друго, като между това, с цената на множество врътки, нарушения  и утвърдени корупционни практики, се променя първоначалния проект. Не са редки случаите, когато проектът се променя така, че да може да бъде изпълнен, т.е. според възможностите на конкретния строител. Тук, в прокламираното намаляване на проектните части, необходими за издаване на разрешение за строеж, ясно личи желанието за изработване на проектите по инженерните части от назначени от строителя проектанти, които ще се съобразят с нарежданията на шефовете си. Тук се вижда стремеж от страна на строителя към така наречения „инженеринг”. Това принизява ролята на инженера – проектант, подценява значението на интелектуалния труд и не води до повишаване на качеството на строителството. 

Мит е, че качеството на проектите ще се повиши с облекчаване на процедурата за издаване на разрешение за строеж. Качеството на проекта трябва да се контролира, при това навреме. Безкрайно несериозно звучи, контролът да се извършва след като се изгради строежа, когато ще са вложени хиляди левове. Дори тогава Възложителят да има право да потърси отговорност от провинилия се проектант, това ще бъде като правото на блъснатия на пешеходната пътека пешеходец.

Истина е обаче, че предварителните съгласувания са много, често излишни, забавят инвестиционния процес и също, не рядко, водят до корупция. А в предложенията за промяна много плахо се говори за това. Има ли някой, който приема за нормално да искаш от една институция становище, че нямаш нужда от становище!?!

Истина е, че категориите строежи трябва да са обвързани с обществения интерес и съответно изискванията за издаване на РС да бъдат различни. Едно е да искаш разрешение за гараж, а съвсем друго за спортна зала, например. За съжаление сега процедурите са почти идентични.

Истина е също, че авторския надзор е силно подценен, а често дори игнориран. Това трябва да се промени и то трябва и може да стане веднага. Текстът за авторския надзор е налице в ЗУТ. И тук е мястото и на държавата в лицето на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК). Тя има задача да контролира спазването на законите по време на строителството, включително упражняването на авторския надзор, а не само да се занимава с жалби. Не е ли парадоксално – ДНСК проверява по време на строителство не строителя, а строителния надзор. Всъщност проверява проверяващия. Където има такъв – О.К., а където няма…, където най-масово се погазва закона.

Строителният надзор, който е презрян от всички други, е онзи участник в инвестиционния процес, който носи най - голяма финансова отговорност. И често го наказват със значителни глоби.

Напоследък често се дават примери с Германия, затова и аз ще споделя нещо, което знам за правилата там. В Германия наистина водещия проектант, във високото строителство най-често архитект, е на строежа от първия до последния ден на строителство. Този проектант носи отговорност за всичко, което се случва на строежа. Разбира се, за това му се заплаща. Но нека не забравяме и още нещо – в същата тази страна, след като Baukontrolle си постави подписа и се издаде разрешението за строеж, никому, даже през ум не му минава да прави „промяна по-време на строителство”. Не че е невъзможно, но тази процедура е сложна и скъпа и затова германецът-възложител мисли много преди да започне да проектира, а не след като започне да строи. А водещият проектант носи и огромна финансова отговорност за допуснати пропуски.  Затова, според мен, нека внимаваме какво си пожелаваме. Не се знае дали можем да го понесем.

Истина е, че обществото има нужда от нов закон. Закон, обаче, се прави трудно. И най-важно не трябва да не се бърза и не трябва да се разделя закона на отделни закончета.  Устройственото планиране е политика, градоустройството е продължение на приетата политика, а инвестиционното проектиране е прилагане на политиките. Не е сериозно да се твърди, че те могат да съществуват отделно. Точно затова не трябва да се разделят частите на това единно цяло. Какво пречи да се изработи Кодекс за устройство на териториите и строителството, в който с ясни и прости текстовете да се определят границите на допустимото. Кодексът, изготвен от компетентни специалисти с активното участие на бранша в лицето на Камарата на архитектите в България, Съюза на архитектите в България, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Камарата на строителите в България и Българска асоциация на архитектите и инженерите – консултанти, Национално сдружение на общините в България. Кодексът да се приеме от Народното събрание. А след това да се съставят подзаконови актове, които да очертаят правилата за приложение на Кодекса.

Моето скромно мнение е, че това е верния път.

Инж. Светлана Николчева

Зам. Председател на КИИП