ПОКАНА

за участие в

 

Семинар за членовете на национална професионална секция „Минно дело и геология” на тема “Методика за полево описание на строителни почви”-лектор гл.ас.инж.Антонио Лаков

 

Дата:        13 май  2011 г. (петък) 

Час:          от 10,00 ч.  до 16,00 часа

Място:     Зала №1 КИИП-Пловдив,Ж.К”Тракия” ,

бул. „Освобождение”32,ет.4

Такса :     24 лв. с ДДС/за членове на КИИП/,

48 лв.с ДДС/за нечленове/

 

Изпратете  заявка за участие по факс 032/681-006 или

e-mail:kiip_plovdiv@abv.bg и преведете сумата по сметката на КИИП Пловдив  до 12.05.2011 г.

Сметка на КИИП-Пловдив в Уникредит Булбанк

IBAN : BG27 UNCR 7527 1000 0595 72   

BIC:UNCRBGSF

Местата са ограничени!

АНОТАЦИЯ

 

 

Въпросите за начините на описание на сондажните работи за инженерногеоложки (геотехнически) цели и представянето на резултатите от тях не са били и не са регламентирани както в националните нормативни документи, така и чрез изисквания на т.н. „добри практики”. За съжаление, тези въпроси не са били и предмет и на обучението на студенти в съответните специалности.

 

В световната практика са установени три основни стандарти, чието прилагане все по-често се изисква у нас от чуждестранни възложители:

·        ASTM 2488-06 Standard Practice for Description and Identification of Soils (Visual-Manual Procedure)

·        BS 5930:1999 Code of practice for site investigations, който през 2007 г. е хармонизиран с Еврокод 7 и ISO 14688

·        ISO 14688-1 Geotechnical investigation and testing — Identification and classification of soil — Part 1: Identification and description, като той се изисква и от Еврокод 7.

 

Този стандарт е валидиран в България като БДС EN ISO 14688 Геотехнически изследвания и изпитвания. Идентификация и класификация на скали. Част 1: Идентификация и описание.

 

В тези стандарти определят изискванията по отношение на:

·       технологията на сондажните работи;

·       полево (визуално) описание на сондажната ядка;

·       опробване;

·       представяне на данните в сондажна колонка.

(Тези стандарти включват и други изисквания по отношение на полевите и лабораторни изследвания, които не са предмет на настоящата тема.)

 

За съжаление, техните изисквания са съобразени със съответните практики и почвени класификации, които се различават съществено от тези у нас. Такива например са:

·        разлики в размерите на зърнометричните фракции;

·        разлики при класификация на почвите по зърнометричен състав;

·        разлики при класификация на почвите по пластичност.

 

Независимо от това, в голямата си част тези практики са взаимствани от почвоведски изследвания (както и показателите на пластичност по Атерберг) и могат да се използват и/или адаптират за условията у нас.

 

Такава полева методика е необходима и при инженерногеоложкото описание на скали, като в световната практика се използва основно методиката на Световната организация по скална механика (ISRM) “Suggested Methods for Site Characterization”. Макар че тя е изцяло  самостоятелна, в настоящата методика са включени няколко основни показателя за описание на скали и от нея.

 

Използването на такива методики в практическата полева работа има редица предимства:

·        позволява обективно еднотипно полево описание;

·        позволява определяне на общи класификационни характеристики на полето и диференциране на типовете строителни почви;

·        позволява оптимизиране на опробването;

·        позволява сравнимост на описанието спрямо изискванията на други стандарти;

·        показва наличие на добра практика при инженерногеоложките проучвания у нас;

·        дава възможност за сравнително лесен преход към изискванията на ЕС7 и ISO 14688.

 

Същевременно, за тяхното пълноценно прилагане се изискват сериозни допълнителни и продължителни усилия за:

·        верифициране на полевите показатели и критерии за класификация с  тези от лабораторните изследвания;

·        обсъждане на практиките в професионалната общност;

·        обучение на специалистите, вкл. и съществена промяна на програмите за висше образование;

·        значително по-интензивна работа на полето;

·        допълнителни разходи за закупуване на технически средства, стандарти и печатни материали.

 

Независимо от тези и други трудности, от възможните грешки и неточности в предложената методика, нейното прилагане в практиката е необходимо не само по силата на нормативни изисквания (Еврокод 7 и др.), но ще даде и съществено подобрение в качеството на  професионалната работа.